За много двойки първата ин витро процедура се възприема като почти гарантиран път към мечтаната бременност. Затова всеки отрицателен тест след ембриотрансфер се превръща не просто в медицински резултат, а в силен емоционален удар. След втория или третия неуспешен опит неизбежно възниква въпросът: „Какво не е наред?“

Всъщност отговорът често е много по-сложен, отколкото изглежда. Повтарящите се неуспехи след ин витро оплождане далеч не винаги означават, че родителството е невъзможно. В повечето случаи това означава само едно – причината все още не е открита или не е отстранена.

Ин витро не лекува всички причини за безплодие

Съществува широко разпространен мит, че след създаването на ембриона медицината вече е направила всичко възможно. Но оплождането е само един от многото етапи.

За да настъпи бременност, трябва успешно да протекат десетки биологични процеси:

  • получаване на качествени яйцеклетки;
  • оплождане със сперматозоид;
  • правилно развитие на ембриона;
  • достигане до стадий бластоцист;
  • готовност на ендометриума;
  • успешна имплантация;
  • нормално развитие на плацентата.

Нарушение дори само на един от тези етапи може да доведе до това бременността да не настъпи. Именно затова съвременните специалисти по репродуктивна медицина вече не разглеждат ин витро като една-единствена процедура. Те анализират целия път на ембриона – от лабораторията до имплантацията.

Причина №1. Ембрионът може да изглежда идеален, но да не бъде генетично здрав

Под микроскоп ембриологът оценява формата на клетките, скоростта на развитие и други външни признаци. Но дори ембрион с най-високо качество може да съдържа хромозомни нарушения.

Това се среща особено често:

  • след 38–40-годишна възраст;
  • при намален яйчников резерв;
  • след многократни неуспешни ин витро процедури;
  • при генетични особености на единия от партньорите.

Такива ембриони често изобщо не се имплантират или прекратяват развитието си още в най-ранните етапи. Именно затова след няколко неуспешни ембриотрансфера лекарят може да препоръча предимплантационно генетично изследване (PGT), което позволява да бъдат избрани ембриони с нормален хромозомен набор.

Причина №2. Възрастта на яйцеклетката има по-голямо значение от възрастта на жената

Много пациентки се изненадват, когато чуят това. Жената може да е на 42 години, да се чувства отлично и да има здрава матка, но основният проблем да бъде именно качеството на собствените ѝ яйцеклетки. След 35-годишна възраст броят на генетичните грешки в яйцеклетките постепенно започва да нараства, а след 40 години този процес значително се ускорява.

Поради тази причина понякога дори няколко перфектно проведени ин витро цикъла не водят до успех – не заради работата на клиниката, а поради биологичните особености на репродуктивното стареене. В подобни случаи едно от най-ефективните решения може да бъде използването на донорски яйцеклетки.

Причина №3. Ендометриумът може да не е готов да приеме ембриона

Имплантацията представлява своеобразен диалог между ембриона и маточната лигавица. Ако ендометриумът не е достатъчно подготвен или има скрити патологични изменения, дори здрав ембрион може да не се закрепи.

Сред възможните причини са:

  • хроничен ендометрит;
  • полипи;
  • вътрематочни сраствания (синехии);
  • аденомиоза;
  • миоми, които деформират маточната кухина;
  • недостатъчна дебелина на ендометриума;
  • нарушения на т.нар. „прозорец на имплантацията“.

Ето защо след повтарящи се неуспешни ембриотрансфери лекарят може да препоръча допълнителни изследвания, включително хистероскопия или други методи за оценка на състоянието на маточната кухина.

Причина №4. Мъжкият фактор не приключва със спермограмата

Ако спермограмата е нормална, много хора смятат, че мъжкият фактор е напълно изключен. В действителност това не винаги е така. Сперматозоидите могат да имат увреждания на ДНК, които не се виждат при стандартното изследване.

Тези промени могат да повлияят:

  • върху развитието на ембриона;
  • върху способността му да се имплантира;
  • върху риска от ранна загуба на бременността.

В определени клинични ситуации лекарят може да препоръча изследване на ДНК фрагментацията на сперматозоидите или други допълнителни тестове.

Причина №5. Не всички причини могат да бъдат открити веднага

Понякога след два или три неуспешни ембриотрансфера пациентите започват да чуват за загадъчния термин „повтарящ се неуспех на имплантацията“ (Recurrent Implantation Failure, RIF). Допреди няколко години това се възприемаше като самостоятелна диагноза.

Днес международните професионални организации подчертават, че универсална причина за RIF не съществува. Най-често става въпрос за съчетание от няколко фактора: качеството на ембриона, особеностите на ендометриума, възрастта, анатомичните изменения, мъжкия фактор и други индивидуални причини. Именно затова след няколко неуспешни ембриотрансфера се препоръчва индивидуализирано доизследване, а не прилагането на една и съща схема на лечение при всички пациенти.

Защо вторият или третият опит често се оказва успешен?

Този въпрос вълнува почти всяка двойка. Отговорът е прост: всяка следваща програма предоставя на лекарите нова информация.

След неуспешен опит може да се:

  • коригира протоколът за стимулация;
  • промени схемата за подготовка на ендометриума;
  • извърши генетично изследване на ембрионите;
  • оценят допълнителни фактори, които преди това не са били очевидни;
  • преразгледа лечебната стратегия според получените резултати.

По този начин всеки следващ цикъл не представлява просто повторение на предишния, а по-индивидуализиран етап от лечението.

Неуспешното ин витро не винаги означава поражение

В репродуктивната медицина е много важно да не се правят заключения само въз основа на броя на неуспешните ембриотрансфери. Понякога бременността настъпва след втория опит. Понякога – след четвъртия или петия. Има случаи, в които именно подробните изследвания след няколко неуспеха позволяват да бъде открит фактор, останал незабелязан с години.

Съвременната репродуктивна медицина все повече се насочва от стандартните схеми към персонализираното лечение. Именно индивидуалният подход, комплексната диагностика и използването на доказани медицински методи често се превръщат в стъпката, която приближава двойката до дългоочакваната бременност.

И най-важното – няколко неуспешни ин витро програми не означават, че шансът е изгубен. Най-често те означават само, че на организма трябва да бъдат зададени правилните въпроси, преди той да може да даде желания отговор.