Безплодието отдавна престана да бъде „частна драма“ на отделна двойка. То е глобален медицински и социален проблем, който засяга едновременно психологията, демографията и икономиката. По данни на СЗО приблизително 17,5% от възрастното население (т.е. около 1 от 6 души) се сблъскват с безплодие в хода на живота си.
СЗО също подчертава: проблемът не е „на бедните държави“ и не е „на богатите държави“ — разпространението на безплодието в различните региони е сходно, но достъпът до лечение се различава рязко. Често хората са принудени да плащат от собствения си джоб, което прави пътя към родителството неравнопоставен.
Какво се счита за безплодие
В медицинската практика (включително в дефинициите на СЗО) безплодието обикновено се определя като невъзможност за постигане на бременност след 12 месеца редовен незащитен полов живот.
Защо безплодието става по-видимо в света
Причините са различни и често се наслагват една върху друга:
- Отложено родителство (кариера, жилище, миграция, нестабилност): с възрастта намалява овариалният резерв, увеличава се честотата на нарушенията в овулацията и ендометриозата, а при мъжете — проблемите с качеството на спермата.
- Хроничен стрес и изтощение, които влияят върху хормоналната система и сексуалния живот.
- Разпространение на възпалителни заболявания, ППИ, усложнения след инфекции и операции.
- Затлъстяване, метаболитни нарушения, тютюнопушене, алкохол и нарушения на съня.
- Нарастваща нужда от асистирани репродуктивни технологии (IVF и други методи) — и същевременно неравен достъп до тях.
Важно е да се отбележи: ниска раждаемост ≠ безплодие, но страните с ниска раждаемост почти винаги имат „коктейл“ от рискови фактори: по-късно раждане, по-висок дял на хората, които се нуждаят от асистирани репродуктивни технологии, и повече двойки, които „губят време“. В ЕС общият коефициент на раждаемост през 2023 г. беше 1,38 деца на жена, а Испания беше сред страните с най-ниски стойности.
България: относително по-висока раждаемост в ЕС, но безплодието остава реална причина за търсене на АРТ
През 2023 г. България имаше най-високия коефициент на раждаемост в ЕС според Eurostat — 1,81 деца на жена. Това обаче все още е под нивото на простото възпроизводство на населението (~2,1), поради което демографският натиск се запазва.
Важна особеност на България е наличието на държавна структура, която подкрепя лечението на безплодието чрез АРТ: Центърът за асистирана репродукция към Министерството на здравеопазването заявява организационна и финансова подкрепа за гражданите при лечението на безплодието, включително чрез методите на IVF.
Какво означава това: държавата признава проблема системно — и част от двойките могат да получат подкрепа, но търсенето на ефективни програми и силни клиники остава високо.
Безплодието не е „присъда“, но и не е „дреболия“
Безплодието е един от най-недооценените проблеми на съвременната медицина. СЗО ясно заявява необходимостта помощта да стане по-достъпна и по-справедлива, тъй като за много хора лечението се превръща в избор между мечтата за дете и финансовата стабилност.
BioTexCom: когато борбата за родителство не е ограничена в рамките на една държава
Именно затова двойките търсят решения там, където има опит, силен екип, ясни протоколи и пълно съдействие. В клиника BioTexCom пристигат двойки от цял свят, за да извървят пътя към родителството чрез програми за сурогатно майчинство и донорство на яйцеклетки — и накрая да чуят думите, заради които са издържали години на очакване: „Поздравления, вие ще станете родители!“
