Антимюлеровият хормон (АМХ) е един от основните показатели за репродуктивното здраве при жените. Той отразява яйчниковия резерв — броя фоликули, които могат да дадат жизнеспособни яйцеклетки.

Ниското ниво на АМХ често означава намалени шансове за естествена бременност и може да показва нужда от асистирани репродуктивни технологии.

Какво се случва при нисък АМХ?
Когато АМХ намалява, това означава, че запасът от яйцеклетки е по-малък, а качеството им също може да бъде понижено. Възрастта, генетичните фактори, ендокринните нарушения и минали заболявания влияят върху състоянието на яйчниците.
Основният проблем е влошаването на качеството на митохондриите в яйцеклетките. Митохондриите осигуряват енергията, нужна за деленето на ембриона след оплождане. Ако „енергийните станции“ на клетката работят зле, развитието на ембриона може да спре още в ранните етапи.

Какво представлява митохондриалната заместителна терапия?
Това е съвременен метод, при който към яйцеклетката на жената се добавят здрави митохондрии — обикновено от донорски овоцити. Целта е да се увеличи енергийният потенциал на клетката и да се подобри качеството на ембрионите. Технологията е шанс за жени с нисък АМХ, ниско качество на яйцеклетките или многократни неуспешни инвитро процедури.

Методът позволява:

  • подобряване на енергийния обмен в клетката;

  • увеличаване вероятността за правилно делене на ембриона;

  • повишаване на шанса за бременност чрез инвитро.

Технологията „дете от трима родители“ не зависи толкова строго от нивото на АМХ, както класическото инвитро, но има практични граници.

Минимален АМХ, при който МЗТ може да работи:

Клиничен минимум — около 0.3–0.5
При това ниво все още е възможно да се получат яйцеклетки, от които да се извлече ядро за прехвърляне.

Реалистичен минимум — около 0.1
Ако се получат поне 1–2 яйцеклетки, МЗТ може да се извърши. Най-важното е да има поне една жизнеспособна яйцеклетка, от която да се вземе ядро.

Прагът, под който технологията не работи — 0.05 и по-нисък.

При тези стойности обикновено не могат да се получат яйцеклетки дори при максимална стимулация. Тогава нито една технология не може да помогне, защото няма материал за ядрен трансфер.