Вероятно няма друга съвременна медицинска технология, която да предизвиква толкова много спорове, колкото сурогатното майчинство. За едни то е символ на състраданието и шанс да се дари живот там, където природата се е оказала безсилна. За други е пример за това как човешкото тяло се превръща в предмет на договор.

Кой всъщност е прав? Интересното е, че дори след десетилетия съществуване на програмите за сурогатно майчинство обществото все още не може да даде еднозначен отговор. Но може би проблемът не е в самата технология, а в това, че често я разглеждаме само от една гледна точка.

Защо хората говорят за експлоатация?

Когато критиците използват думата „експлоатация“, те обикновено имат предвид няколко основни аргумента. Първият е финансовата мотивация. Според тях жената се съгласява да износи дете единствено заради парите.

Вторият аргумент са рисковете за здравето. Бременността и раждането винаги са свързани с определени медицински рискове, дори когато протичат без усложнения.

Третият е психологическият аспект. Някои са убедени, че жената неизбежно се привързва към детето, което носи девет месеца, и че раздялата след раждането е травматична.

На пръв поглед тези аргументи изглеждат логични. Но достатъчни ли са те, за да наречем всички програми за сурогатно майчинство експлоатация?

А сега нека погледнем и другата страна

Всяка година хиляди жени доброволно стават кръводарители. Те отделят от времето си, преминават медицински прегледи и помагат на непознати хора. Хиляди хора стават донори на костен мозък. Някои се съгласяват да дарят бъбрек на свой близък. Почти никой не нарича това експлоатация. Защо? Защото основният критерий е доброволността, информираността и осъзнатият избор. Именно тези принципи стоят и в основата на съвременното сурогатно майчинство.

Може ли една жена сама да вземе такова решение?

Този въпрос често остава извън общественото внимание. Когато човек реши да стане военнослужещ, спасител или пожарникар, той също съзнателно приема определени рискове. Когато спортист излезе на професионалния ринг, той също знае за възможните последици.

Когато една жена реши да стане сурогатна майка след медицински прегледи и консултации с лекари и психолози, тя също взема собствено решение. Защо в единия случай уважаваме правото на човека да се разпорежда със собственото си тяло, а в другия внезапно започваме да се съмняваме в способността му да направи информиран избор?

Всъщност експлоатацията съществува. Но не там, където обикновено я търсят

Истинският проблем възниква тогава, когато програмите се провеждат без контрол. Именно нелегалните агенции, липсата на медицинско наблюдение, скритите условия в договорите или психологическият натиск могат да доведат до нарушаване на правата на жената. За разлика от това, в съвременните лицензирани клиники съществуват ясни правила. Преди да бъде включена в програмата, кандидатката преминава цялостен медицински преглед:

  • провежда се психологическо консултиране;
  • проверява се здравословното ѝ състояние;
  • изготвят се всички необходими юридически договори.

Жената има право да се откаже от участие още преди началото на програмата. Всичко това съществува именно с цел да се сведат до минимум всякакви признаци на принуда.

А какво чувстват самите сурогатни майки?

Този въпрос почти никога не се задава по време на обществените дискусии. Социологическите проучвания и многобройните интервюта обаче показват интересна закономерност. Много сурогатни майки описват своя опит не като „продажба на бременност“, а като възможност да помогнат на друго семейство да изпита щастието, което те самите вече познават. Немалко жени след приключването на програмата споделят, че се гордеят с приноса си към нечий живот.

Разбира се, финансовото възнаграждение също има значение. И в това няма нищо необичайно. Човек получава компенсация за времето, физическото натоварване, отговорността и ограниченията, които съпътстват бременността. Самото възнаграждение не прави добрия жест по-малко ценен.

Страда ли детето?

Друг широко разпространен мит е, че детето преживява психологическа травма, защото е било износено от друга жена. Съвременните научни данни обаче не потвърждават подобна връзка. Емоционалното развитие на детето се определя преди всичко от атмосферата на любов, грижа и сигурност след раждането, а не от начина, по който е дошло на света.

За детето най-важни са родителите, които го обичат, възпитават и поемат отговорност за неговото бъдеще.

Заключение

Всяка медицинска технология може да бъде използвана както отговорно, така и безотговорно. Това се отнася за трансплантацията на органи, кръводаряването, асистираните репродуктивни технологии и сурогатното майчинство. Затова основният въпрос не трябва да бъде „Сурогатното майчинство експлоатация ли е?“, а „Защитени ли са правата на всички участници в програмата?“.

Когато отговорът на този въпрос е „да“, сурогатното майчинство престава да бъде предмет на спорове и се превръща в това, за което е създадено от съвременната медицина – начин да помогне на хората, които иначе никога не биха могли да станат родители.