Един от първите въпроси, които жените задават, когато лекарят препоръча програма с донорски яйцеклетки, почти винаги звучи по един и същи начин: „А детето ще прилича ли на мен?“

Зад този въпрос се крие много повече от любопитство относно цвета на очите или формата на носа. Повечето бъдещи майки се страхуват да не загубят невидимата връзка със собственото си дете. Струва им се, че ако яйцеклетката принадлежи на друга жена, то и бебето ще бъде напълно „чуждо“. Но съвременната наука направи през последните години едно удивително откритие: бременността не е просто девет месеца очакване. Тя е постоянен биологичен диалог между майката и детето. Именно този диалог до голяма степен обяснява защо децата, родени благодарение на донорски яйцеклетки, често по удивителен начин приличат на своите майки.

Свикнали сме да мислим, че външният вид на човека се определя изцяло от ДНК. В действителност нещата са малко по-сложни. Да, генетичният материал определя основните характеристики на бъдещото дете. Но начинът, по който ще работят тези гени, зависи от множество фактори. Именно тук започва ролята на жената, която износва бременността.

Матката не е просто „дом“ за бебето

В миналото се смяташе, че матката изпълнява само механична функция — осигурява на детето място, където да се развива. Днес знаем, че тя е истинска биологична лаборатория.

По време на бременността организмът на майката постоянно взаимодейства с ембриона чрез:

  • хормони;
  • белтъци;
  • растежни фактори;
  • хранителни вещества;
  • сигнални молекули;
  • имунната система.

Тези сигнали влияят върху развитието на почти всеки орган на бъдещото дете.

Какво представлява епигенетиката?

Тук се появява една дума, която все по-често се използва в съвременната медицина — епигенетика. Ако сравним генома с книга, то епигенетиката е редакторът, който решава кои страници ще бъдат отворени и кои ще останат затворени. Тоест гените могат да бъдат едни и същи, но да работят по различен начин. А средата, в която детето се развива преди раждането, е един от най-важните фактори, които влияят върху тази „работа“.

С други думи, майката не променя ДНК на бебето, но нейният организъм може да повлияе върху начина, по който се реализират определени генетични програми. Именно затова днес много учени определят бременността като един от най-важните етапи във формирането на човека.

Защо хората често казват: „Толкова прилича на майка си“

Интересното е, че много семейства се изненадват след раждането на детето. След няколко месеца близките започват да казват:

  • Усмивката е като на майка му.
  • Погледът е съвсем като на майка му.
  • То е истинско копие на майка си!

И много често никой дори не подозира, че детето е родено благодарение на донорска яйцеклетка. Разбира се, не всички тези наблюдения имат научно обяснение. Хората са склонни да откриват познати черти в онези, които обичат. Освен това възприятието се влияе от мимиката, жестовете, начина на говорене, усмивката, навиците и емоционалната връзка, които детето усвоява още след раждането. Въпреки това ролята на вътреутробната среда също се изучава активно от съвременната наука.

Детето наследява повече от ДНК

След раждането започва още един изключително важен процес.

Детето всеки ден копира:

  • мимиката;
  • интонацията;
  • усмивката;
  • начина на движение;
  • жестовете;
  • начина, по който реагира на емоциите.

Именно затова след няколко години много деца удивително много приличат на своите родители, дори когато между тях няма генетична връзка. Психолозите отдавна са забелязали, че семействата се изграждат не само върху общите гени, но и върху общите навици, емоции, стил на общуване и дори еднакви изражения на лицето.

Любовта също създава прилика

Съществува още един аспект, за който медицината говори все по-често. Мозъкът на детето се развива в отговор на грижата. Прегръдките, усмивката, гласът на майката, нейният поглед, докосванията и ежедневното общуване влияят върху изграждането на нервните връзки, чувството за емоционална сигурност и дори върху особеностите на поведението. Именно затова приликата между майката и детето не е само въпрос на генетика. Тя е резултат от хилядите часове, прекарани заедно, от споделените емоции, навици и безусловната любов.

Майчинството е много повече от една клетка

Донорската яйцеклетка е само началото на един нов живот. Именно майката износва детето, споделя с него своя организъм в продължение на девет месеца, ражда го, взема го на ръце, храни го, успокоява го и е до него всеки ден.

Затова, когато след няколко години познати кажат: „Дъщеря ви толкова много прилича на вас.“, в тези думи често има много повече истина, отколкото изглежда на пръв поглед. Защото приликата между майката и детето не се ражда само в гените. Тя започва да се изгражда още по време на бременността, развива се с всеки изминал ден от съвместния живот и се превръща в отражение на онази специална връзка, която не може да бъде измерена с нито един генетичен тест.