Повтарящите се неуспешни опити за инвитро оплождане (IVF) или спонтанни аборти с неясен произход са ситуация, при която жената многократно пренася ембриони, но бременността или изобщо не настъпва, или се прекъсва в ранните срокове.

Тази диагноза се поставя, ако три или повече опита за IVF завършат без успех или ако бременността систематично се прекъсва през първия триместър без ясно установена причина.

Възможни причини
Факторите, които пречат на настъпването и износването на бременността, могат да бъдат различни и често – комбинирани:

  • Генетични — хромозомни аномалии при родителите или ембрионите, генетични мутации, които възпрепятстват нормалното развитие на плода.

  • Имунологични — агресивна реакция на имунната система на майката, която възприема ембриона като „чуждо тяло“ и блокира развитието му.

  • Ендометриални — структурни или функционални нарушения на ендометриума, когато маточната лигавица не може да осигури закрепването и храненето на ембриона.

  • Нарушения в кръвосъсирването — скрити тромбофилии, водещи до микротромбози в плацентарните съдове.

Защо е невъзможно износването на бременността

  • Липса на имплантация — ембрионът не се закрепва в маточната кухина.

  • Ранна загуба на ембриона — дори при настъпила имплантация развитието спира поради имунни или метаболитни нарушения.

  • Функционална неспособност на ендометриума — маточната лигавица не може да поддържа развитието на бременността.

  • Повтарящи се аборти — физически и емоционално изтощават жената, намалявайки шансовете за успешна бременност в бъдеще.

Възможни решения

Комплексни изследвания:

  • Генетичен анализ на двойката и ембрионите (PGT-A).

  • Имунологично изследване (оценка на NK-клетки, антитела, HLA-съвместимост).

  • Диагностика на състоянието на ендометриума (биопсия, хистероскопия, изследване за хроничен ендометрит).

  • Изследвания за скрити нарушения в кръвосъсирването.

Корекция на откритите проблеми:

  • Имуномодулираща терапия.

  • Лечение на възпалителни процеси в ендометриума.

  • Оптимизиране на хормоналния баланс.

  • Използване на донорски яйцеклетки или сперматозоиди при тежки генетични нарушения.

Ако причините не могат да бъдат отстранени, се обмисля трансфер на ембриона на сурогатна майка, което позволява запазване на генетичната връзка с детето и избягване на рисковете от невъзможност за износване.

В заключение, повтарящите се неуспехи при IVF и спонтанните аборти с неясен произход не са присъда, а предизвикателство, което изисква задълбочени изследвания, ясен план за действие и индивидуален подход. Съвременната репродуктивна медицина позволява не само откриването на скритите причини за проблема, но и предлагането на решения, които запазват шанса да станете родители – от лечение и корекция на рисковите фактори до използване на сурогатно майчинство. Най-важното е да не спирате в търсенето на пътя към желаното дете.