В Тюбинген две жени раждат след трансплантация на матка.
Трансплантацията на матка изисква много стъпки: отстраняване на матката и трансплантация, Ин витро и цезарово сечение. Фактът, че са родени две здрави деца, е голям успех.
Заслужава да се отбележи, че трансплантираната матка не остава завинаги в тялото на жената. След раждането на едно или две деца, най-добре е да се отстрани трансплантираната матка, така че жената да спре да приема имуносупресори.
Две жени родиха деца в университетската клиника в Тюбинген след трансплантация на донорска матка. Пациентите не могат да имат деца поради вродена болест: синдром на Mayer-Rokitansky-Kuster-Hauser.
Така нареченото „абсолютно маточно безплодие“, дължащо се на вроден дефект, деформация или загуба на матката (например поради рак) се среща в 3-5% от женската популация. Досега тя се счита за нелечима. Единствените възможности да станат майки за такива жени са осиновяването или сурогатното майчинство, но последното е забранено в Германия.
Случаят не е първият, Швеция е пионер. През 2014 г. там е родено първото дете след трансплантация на матка. Към днешна дата в света са извършени 60 трансплантации, в резултат на което са родени 17 деца. Този проект е експериментален за немскоговорящото пространство.
И въпреки това методът е съмнителен, макар че това е ясно доказателство за всемогъществото на съвременната медицина. Но, както казва Клаудия Боззаро от Института по етика и история на медицината към Фрайбургския университет: „По-важната част от медицинската етика е така наречената клетва „ не вреди ”, т.е не причинявай на пациента вреда. Когато матката е трансплантирана, здравият донор претърпява изключително инвазивни мерки, а именно многочасова операция, която няма ползи за здравето. Това противоречи на гореспоменатия медицински и етичен принцип. ”.
Методът е много скъп и, още повече, че няма много донори, които да са готови за това. ”, Казва Божеро.
Буквално през последните години се появи алтернатива при пациенти – автотрансплантация на ендометриума. Методът е много по-щадящ и човешки. Първо, той не изисква донор. За лечение се използва биологичният материал на пациента. Второ, след раждането няма нужда да се премахва матката.
Маточната кухина е покрита с ендометриум. Неговият горен слой узрява и умира всеки месец, имено и това е менструация. Но базалната, т.е. долният слой не умира – това е постоянна тъкан. Той е хранителна среда за ембриона, в него се имплантира ембрионът, “заравя се”, когато влезе в маточната кухина. А след имплантацията настъпва бременност. Ако няма ендометриум,или не е достатъчен или е с лоша структура, тогава дори ембрион с отлично качество не може да се имплантира. Просто няма къде. Това е „лошият” ендометриум, който в повечето случаи е причината за неуспехите на ин витро.
В този случай проблемът може да бъде решен чрез автотрансплантация на ендометриума. Как става това? С помощта на ендоскоп лекарят намира малка непокътната част от ендометриума в матката на пациента. Това е достатъчно. След това се взима, поставя се в петриева паничка и от тези клетки се култивира пълноценен ендометриум. След което се трансплантира обратно в маточната кухина на жената.
Процедурата е много по-безопасна от трансплантация на матка от донор. В крайна сметка, вероятността тъканта да не се вкорени е практически отсъстваща. Освен това, няма тъканно отхвърляне и затова тя не трябва да се отстранява – за разлика от донорската матка.
Разбира се, има случаи, когато пациентът няма матка – и тогава автотрансплантацията на ендометриума е изключена. Но такива случаи не са повече от 5% от общия брой пациенти. По принцип, проблемът със зачеването и бременността е именно в лошото качество на ембриона и ендометриума. Високото качество на ембриона ще осигури Ин витро метод, но може да се получи добър ендометриум чрез провеждане на процедура за ендометриална автотрансплантация. Бедният ендометриум доскоро се смяташе за пряко показание за сурогатното майчинство. Сега всичко може да се промени.
Източници:
https://derstandard.at/2000103694978/Zwei-Kinder-in-Deutschland-nach-Uterustransplantationgeboren
https://www.sueddeutsche.de/wissen/transplantationsmedizin-babys-aus-omas-gebaermutter-1.4459774
