За донорството на яйцеклетки често се говори сухо: „нисък овариален резерв“, „АМХ под нормата“, „възраст 40+“. Но всъщност тази програма не е за изследванията. Тя е за преосмислянето на това какво е майчинството.

Защото идва момент, когато разбираш: генетичната връзка е само едно от нивата. А истинското родителство започва не в ДНК, а в решението.

Когато проблемът не е в опитите, а в ресурса

Жената се ражда с ограничен запас от яйцеклетки. Той не се обновява. И ако организмът загуби този ресурс — медицината не може да „създаде нови“ яйцеклетки от нулата.

Именно тук се появява програмата за донорство. Това не е „замяна“. Това е възможност да се заобиколи биологичното ограничение.

Донорката не е абстрактен човек

Често представата за донорка се свежда до безличен профил. Но в действителност зад всяка анкета стои реална жена с история, мотивация и характер. Тя преминава през:

  • генетичен скрининг,
  • пълно медицинско изследване,
  • психологическа оценка,
  • проверка на фамилната анамнеза.

В програмата попада само малък процент кандидатки. Това не е „масов процес“, а строг подбор.

А какво става със „сходството“?

Един от най-неочевидните факти: детето, родено от донорска яйцеклетка, често има черти на майката, която го е износила.

Епигенетиката е механизъм, чрез който организмът на майката влияе върху активността на гените на ембриона по време на бременността. Матката не е „инкубатор“. Тя активно взаимодейства с ембриона. Затова изразът „това не е моята генетика“ не е напълно точен. Влияние има. И то е значимо.

Това не е поражение

Много жени възприемат донорството като окончателна диагноза: „не успях“. Но честно казано — проблемът не е в това, че „не сте успели“. Проблемът е, че яйцеклетките имат свой биологичен срок.

Ние не се обвиняваме за късогледство или наследствено кръвно налягане. Защо тогава се обвиняваме за овариалния резерв? Донорството не е отказ от себе си. Това е решение да станеш майка въпреки обстоятелствата.

Проценти, за които рядко се говори

В програмите с донорски яйцеклетки процентът на настъпване на бременност е значително по-висок, отколкото при стандартните ин витро цикли след 40 години. Причината е проста: качеството на яйцеклетката е ключов фактор. Понякога години неуспешни опити завършват с една правилно избрана стратегия.

А какво с психологията?

Страхът, че „няма да почувствам връзка“, е един от най-честите. Но интересното е друго: след раждането този въпрос изчезва. Хормоналните процеси на бременността, раждането и кърменето формират невробиологична връзка между майката и детето независимо от произхода на яйцеклетката.

Любовта не се измерва с генетика. Тя се формира чрез опита.

Честно за най-важното

Програмата за донорство на яйцеклетки не е лесно решение. Тя изисква вътрешна работа, приемане, понякога — консултация с психолог. Но тя дава това, което никоя теория не може да даде — шанс за бременност там, където собственият ресурс е изчерпан.

И може би основният въпрос не е „това моята генетика ли е?“, а „искам ли да стана майка?“. Защото в крайна сметка майчинството не е за хромозомите. То е за избора, отговорността и любовта, която започва още преди двете чертички на теста.