Асистираните репродуктивни технологии (АРТ) се развиват изключително бързо: ако по-рано основният въпрос беше „да се направи IVF“, днес фокусът е върху по-точния подбор на ембриона, повишаването на имплантацията, намаляването на инвазивността и помощта за хората, които нямат собствени гамети или матка.

По-долу са представени най-актуалните направления, включително технологии, които все още са в етап на изследване.

  • Изкуствен интелект + time-lapse ембриология: „умният“ подбор на ембриони

Какво представлява: ембрионите се култивират в инкубатори с камери (time-lapse), които непрекъснато записват развитието им. След това алгоритми за дълбоко обучение (deep learning) анализират морфокинетиката и прогнозират потенциала за имплантация/бременност.

Защо е важно:
– по-малко субективност (различни ембриолози могат да оценяват по различен начин);
– повече данни: не един „кадър“, а целият „филм“ на развитието;
– перспектива за персонализирани решения (с отчитане на възраст, история, протокол и др.).

Къде е границата днес: ефективността на ИИ зависи от качеството на наборите от данни, стандартизацията на лабораториите и външната валидация. Съществуват множество модели и обзори, но клиничните доказателства „за всички и навсякъде“ все още се натрупват.

  • Неинвазивно генетично тестване на ембриона (niPGT-A): без биопсия

Какво представлява: вместо биопсия на трофектодермата (вземане на клетки от ембриона) се анализира свободна клетъчна ДНК (cell-free DNA) в културната среда („spent culture media“). Идеята е оценката на хромозомните аномалии да бъде по-малко травматична.

Защо е впечатляващо: потенциално по-малка инвазивност, по-лесна логистика и възможно по-широк достъп в бъдеще.

Но важно уточнение: темата е силно дискусионна поради ключови проблеми — смесване на ембрионална и майчина ДНК, ниско количество ДНК и риск от неточни резултати. Някои изследвания подчертават „сериозни предизвикателства по отношение на точността“, поради което към момента niPGT-A се разглежда по-скоро като обещаващо направление или допълващ инструмент, а не като пълна замяна на стандартния PGT-A.

  • „Лабораторен модел на ендометриума“: пробив в изучаването на имплантацията

Един от най-сложните етапи е имплантацията, която дълго време беше трудно да се изучава директно.
Наскоро изследователи съобщиха за създаване на лабораторен аналог на маточната лигавица (ендометриум), в който са успели да имплантират ранни ембриони (в рамките на етичните ограничения на изследванията). Това отваря път към по-добро разбиране на причините за неуспешна имплантация и потенциално — към нови терапевтични подходи.

  • Трансплантация на матка (UTx): от „експеримент“ към реална опция в избрани случаи

За кого: жени с абсолютен маточен фактор на безплодие (липса на матка, тежки вродени синдроми, хистеректомия и др.).

Днес UTx вече е довела до десетки раждания по света и се счита за жизнеспособна лечебна опция в специализирани центрове, въпреки сложността на операцията и необходимостта от имуносупресия.

  • In vitro гаметогенеза (IVG): „яйцеклетки/сперматозоиди от кожни клетки“ — засега предимно на научно ниво

Какво представлява: опити за получаване на гамети от индуцирани плурипотентни стволови клетки (iPSC). Това би могло да помогне на хора, които нямат собствени гамети (например след онкологично лечение), и в бъдеще да разшири възможностите за различни семейни ситуации.

Статус: при хората технологията все още е в много ранен етап и е свързана с големи биологични и етични предизвикателства. Съществуват обзори и експериментални изследвания, които обясняват потенциала, но и трудностите при пренасянето на резултатите от животински модели към клиничната практика.

Отделно, през 2025 г. се появиха шумни новини за създаване на „яйцеклеткоподобни“ клетки от кожни клетки и ранни експерименти с оплождане, но авторите и независимите експерти подчертават, че до клинично приложение все още има дълъг път.

  • „Умни“ стратегии за повишаване на шансовете за имплантация: персонализация вместо „един стандарт за всички“

Паралелно с „големите пробиви“ продължават и практичните иновации:

  • по-точни алгоритми за провеждане на стимулация;
  • избор на тактика за трансфер (fresh/frozen, единичен ембриотрансфер);
  • интеграция на големи данни (ембриология + клиника + генетика) за персонализация.

В тази посока ключова роля играят подходите, базирани на изкуствен интелект, и стандартизацията на лабораториите.

Кое е „най-новото“ в момента

Накратко, според нивото на готовност:

Вече активно използвани в клиниките:

  • time-lapse мониторинг (в много центрове) + постепенно внедряване на ИИ-оценка;
  • разширяване на показанията и протоколите, с по-голяма персонализация.

На границата на клиничната практика / в активни изследвания:

  • неинвазивен PGT-A (много проучвания, но точността и стандартите все още са предизвикателство).

Предимно изследвания / proof-of-concept:

  • лабораторни модели на ендометриума за изучаване на имплантацията;
  • IVG / „гамети от iPSC“, „яйцеклетки от кожни клетки“ — все още много далеч от рутинната практика.

Медицинският център BioTexCom вече днес прилага част от най-съвременните постижения в асистираните репродуктивни технологии, за да повиши ефективността на програмите за сурогатно майчинство и донорство на яйцеклетки. В работата си центърът използва усъвършенствани ембриологични протоколи, модерни методи за култивиране на ембриони, персонализиран подбор на лечебната тактика и строг лабораторен контрол на всеки етап. Съчетавайки иновациите с дългогодишния опит на екипа и цялостната медицинско-юридическа подкрепа, BioTexCom постоянно подобрява резултатите си и помага на семейства от цял свят да станат родители.