Безплодието вече не е „рядък случай“, а масова реалност: приблизително 17,5% от възрастното население в света (≈ 1 от 6 души) се сблъскват с проблеми със зачеването в хода на живота си. За част от семействата сурогатното майчинство се превръща в единствения път към раждането на дете, когато бременността е медицински невъзможна или опасна.

Парадоксът обаче е, че търсенето съществува навсякъде, а законните възможности — далеч не навсякъде. Именно затова легализацията (с ясни правила) в повечето държави не е „мода“, а въпрос на защита на хората, медицината и правата на детето.

Легализацията – по-малко „сиви схеми“ и по-малко рискове

Когато сурогатното майчинство е забранено или „нерегулирано“, то не изчезва — то преминава в сивия сектор. А това винаги означава:

  • по-малък медицински контрол
  • повече манипулации и измами
  • по-слаба защита на сурогатната майка
  • юридически проблеми с регистрацията на детето

За разлика от това, законният модел задава ясни правила: кой може да участва, какви са медицинските показания, какви договори се сключват, кой носи финансовата отговорност и какви са гаранциите за сигурност.

Защита на правата на детето: най-важното

Детето се нуждае от ясен правен статут още от първия ден: кои са родителите, какви документи се издават, какво е гражданството и как се оформят правата. В Европа ситуацията е много различна: част от държавите позволяват само алтруистични модели, други – напълно забраняват, а в много страни съществува „сива зона“, която създава трудности при установяването на родителството и изпълнението на договорите. Колкото повече държави въвеждат ясно регулиране, толкова по-малка е вероятността детето да се окаже между две правни системи.

Единните правила намаляват „репродуктивното неравенство“

Днес достъпът до лечение на безплодие е изключително неравен: дори СЗО подчертава, че разпространението на проблема е сходно в различните региони, но достъпът до помощ се различава рязко, често поради заплащане „от собствен джоб“. Ако една държава легализира сурогатното майчинство и паралелно установи стандарти и прозрачни условия, това намалява ситуацията, в която родителството се превръща в „привилегия за тези, които могат да пътуват в чужбина“.

Ясното регулиране е по-добро от забраните, които само усложняват живота на семействата

Европейската практика показва, че някои държави се опитват да решат темата чрез правила, а други — чрез забрани, включително ограничения „в чужбина“. Например Италия през 2024 г. разшири забраната, криминализирайки обръщането към сурогатно майчинство извън страната. Такива стъпки не лекуват безплодието — те само правят пътя на семействата по-сложен, по-скъп и юридически по-рисков.

Украинското сурогатно майчинство

Украйна е сред малкото държави, в които сурогатното майчинство е регулирано на ниво семейно право и медицински правила за прилагане на АРТ (включително Заповед №787 на Министерството на здравеопазването относно реда за прилагане на АРТ). В практичен план това дава най-важното: предвидимост на процедурата, ясни юридически стъпки и възможност за официално установяване на родителството.

Именно затова в клиника BioTexCom пристигат пациенти от различни страни от Европа, Америка и Китай, за да преминат програми за АРТ там, където те са разрешени и организирани в ясна правна рамка. Точно тук семейните двойки имат възможност най-накрая да станат родители напълно законно, без да нарушават нито законите на Украйна, нито тези на собствената си държава, при това на достъпна цена и с пълен пакет услуги.

Заключение
Легализацията на сурогатното майчинство не е „разрешение без правила“. Напротив — това е начин да се установят правила, да се защитят жената, детето и родителите, да се намали сивият пазар и да се прекрати ситуацията, в която семействата са принудени да търсят изход „по заобиколни пътища“.