През последните месеци световните медии бяха разтърсени от новини от Китай и Япония: уж вече се създават роботи, които могат да износват дете и да го „родят“ след 9 месеца. На картинките това изглежда като футуризъм в стил научна фантастика. Но ако погледнем трезво, ще видим: няма никакви научни доказателства за успешно износване на дете от робот.

Технологията на изкуствената матка (ектогенеза) наистина се обсъжда в научната общност: експерименти са правени върху животни (например върху агнета през 2017 г. в САЩ, в т.нар. „биоторби“). Но дори там ставаше дума единствено за доизносване на вече оформен плод в по-късни етапи, а не за пълна бременност от момента на ембриона.

Защо засега е невъзможно

Пълноценното развитие на дете изисква не само механичен „инкубатор“, но и изключително сложни хормонални сигнали от организма на жената. Науката все още не е успяла да ги разкодира напълно. Имунната защита на майката е един от ключовите фактори, които засега е невъзможно да се възпроизведат изкуствено. Рисковете от мутации и генетични грешки при изкуствено износване са изключително високи.

Така гръмките твърдения за „роботи-майки“ изглеждат по-скоро като маркетингови проекти за привличане на инвестиции, отколкото като реална медицинска перспектива. Историята познава много случаи, когато стартъпи са събирали милиони долари с красиви презентации и после са изчезвали без никакъв резултат.

Религиозният аспект: кое е по-страшно — сурогатното майчинство или „роботи-матки“?

Религията винаги е разглеждала раждането на дете като свещен акт. В Библията многократно се срещат примери за сурогатно майчинство:

  • Сара и Агар (Битие 16:1–4). Сара, жената на Авраам, не можела да зачене и предложила той да има дете от слугинята Агар. Това е един от първите описани случаи на сурогатно майчинство.

  • Рахил и Вала (Битие 30:1–3). Безплодната Рахил дала на Яков слугинята си Вала, за да роди дете „на нейните колене“.

  • Лия и Зелфа (Битие 30:9–13). Подобна история се повтаря и с Лия, която използвала слугинята Зелфа, за да има деца.

Тоест дори в Свещеното писание сурогатното майчинство се споменава като начин за даряване на потомство. Но да си представим ситуация, в която животът трябва да се зароди и развие в машина — това е много по-противоречиво за религията, отколкото износването от сурогатна майка. Ако сурогатното майчинство включва участието на жена — живо Божие творение, то роботът напълно изключва човека и превръща свещения процес в технологичен експеримент.

BioTexCom: живот и щастие за хиляди семейства

На фона на фантастични обещания и „роботизирани утопии“ стои истинската медицина. BioTexCom през годините е помогнала на десетки хиляди безплодни двойки от цял свят. Хиляди родени деца — живи доказателства за успеха на програмата.

  • Международно признание: в BioTexCom идват семейства от Европа, САЩ, Латинска Америка и Азия.

  • Пълна медицинска и юридическа подкрепа: от избора на сурогатна майка и донори до раждането и изготвянето на документи.

BioTexCom прави това, което никакви „роботи“ не могат — подарява истински живот. А ако животът е дар от Бога, то като помага на безплодни двойки да имат дете, клиниката работи рамо до рамо с Бога.

Извод: избор между митове и реалност

Роботите, които уж могат да износват деца, са нищо повече от красива фантазия и инструмент за лесно събиране на пари. Научните факти ясно показват: през следващите десетилетия изкуствено износване от робот е невъзможно. Религията признава участието на жената в процеса на раждането. Но идеята за „деца от машина“ противоречи на самата същност на святостта на живота.

BioTexCom остава надежден път към родителското щастие: хиляди деца вече са родени, а още хиляди предстоят. Животът се дава от Бог. А BioTexCom помага този живот да се появи там, където е чакан с нетърпение.