Мъжко безплодие и отклонения в спермограмата
Безплодието обикновено се диагностицира в случаите, когато двойка, които имат редовен сексуален живот и които не използват контрацептивни методи, не могат да заченат дете за една година. В този случай не винаги жената носи вината за неспособността си да зачене дете. В около 40 % от случаите причините за стерилитет в двойката се крият в мъжа.
Причините,предизвикващи проблеми в репродуктивната система на мъжа и впоследствие безплодие при мъжа, са най-разнообразни и в немалко от случаите комбинация от няколко фактора. Те могат да бъдат породени от силен стрес, работа в горещи помещения, често ползване на горещи бани и сауни, продължително шофиране, неподходящ избор на бельо от синтетични материи ,носенето стегнати панталони, продължителното ползване на преносим компютър върху бедрата, в седнало или легнало положение, употреба и злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, наркотици, анаболни и стероидни вещества също могат да станат причина за стерилитет.С напредването на възрастта при мъжа качеството на сперматозоидите и тяхната подвижност намалява, но това не е категорично правило.
Как се поставя диагноза?
Спермограмата е обикновенно първото изследване което се предприема. То изследва качеството на семенната течност като се води от строги критерии, установени от Световната Здравна Организация .
Когато семенната течност отговаря на нормите се говори за нормозооспермия. Отклоненията от нея са следните:
Аспермия – дължи се на липса на еякулация или ретроградна еякулация.
Олигоспермия – концентрацията на сперматозоидите е под долната референтна граница.
Азооспермия – липса на сперматозоиди в спермата.
Криптозооспермия – липса на сперматозоиди в яекулата, като такива се откриват само след центруфогиране и то в незначителни количества;
Олигозооспермия – намалено количество сперматозоиди в спермата;
Астенозооспермия – процентът на прогресивно подвижните сперматозоиди е под долната референтна граница.
Тератозооспермия – процентът на морфологично нормалните сперматозоиди е под долните референтни граници (4%).
Олигоастенотератозооспермия – синдром изразяващ се в намалено количество сперматозоиди, които са с намалена подвижност и с нарушена морфология.
Олиготератозооспермия – концентрацията на сперматозоидите и процента на морфологично нормалните сперматозоиди са под долните референтни граници.
Криптозооспермия – няма намерени сперматозоиди в изследвания препарат, но се намират такива след центрофугиране.
Некрозооспермия – концентрация на живи сперматозоиди под долната референтна граница и концентрация на мъртви сперматозоиди над горната референтна граница в еякулата.
Левкоспермия, Левкоцитоспермия – наличие на левкоцити в еякулата над долната референтна граница.
Хемоспермия, Хематоспермия – Наличие на еритроцити в еякулата.
Заедно с семенния анализ се изследва още фруктоза, левкоцити, цинк и др.
Как се лекува?
Лечението се извършва от уролог тясно специализиран в областа на андрологията и мъжкото безплодие. То се базира на основната причина и заболяване.
Често за консултация по повод на мъжко безплодие идват пациенти с отклонения в спермограмата като астенозооспермия, тератозооспермия, астенотератозооспермия. Обикновенно се назначават допълнителни изследвания с които да се потърси дали за тези отклонения може да има подлежаща причина.
При установяване на варикоцеле се предприема хирургично лечение изразяващо се в изрязване на разширените венозни съдове.
Когато причината се крие във възпаление се предприема антибиотично лечение на базата на изолираният причинител.
Ако жената е с нормален фертилитет е съвсем възможно да се осъществи оплождане дори при ненапълно задоволителни резултати от спермограмата. Все пак за оплождането е необходим само един сперматозоид! Ако въпреки назначената терапия не се стигне до забременяване, арсенала на съвременната медицина разполага с техниките за асистирана репродукция. Като се започне с директна инсеминациия чрез депозиране на сперматозоиди в матката и се стигне до високоспециализираните ин витро процедури чрез ИКСИ\ИМСИ.
